This website translation is under construction, for the full website please visit the English version.

Допълнителни Практики

Събуждане

Сутрин, когато се събудим и отворим очи, можем да си кажем следната гатха:

 Събуждайки се тази сутрин, аз се усмихвам.
 Знаейки, че ми предстоят 24 напълно нови часа,
 обещавам да изживея пълноценно всеки миг
 и да гледам на всички същества с очите на състраданието.

Можем да започнем деня си с усмивка, породена от щастието и от стремежа ни да се посветим на пътя на любовта и разбирането. Осъзнаваме, че днес е един нов свеж ден и че имаме 24 нови скъпоценни часа живот.

Нека се опитаме да станем веднага след като сме направили съзнателно три дълбоки вдишвания и издишвания, за да възвърнем осъзнатостта си. Нека не отлагаме събуждането си. Може да се изправим до седнало положение и да масажираме нежно главата, врата, раменете и ръцете си, за да подобрим кръвообращението. Може да направим няколко разтягания, за да раздвижим ставите и да събудим тялото си. Изпиването на чаша топла вода сутрин на гладно също е полезно за тялото ни.

Нека се измием и свършим другите необходими неща преди да се отправим към залата за медитация. Нека отделим за това достатъчно време, за да не се налага да бързаме. Насладете се на тъмното утринно небе. Множество звезди проблясват и ни поздравяват. Дишайте дълбоко и се насладете на хладния, свеж въздух. Докато бавно вървим към залата, нека утрото да изпълни съществото ни, събуждайки тялото и духа ни за радостта от новия ден.

Медитация на прегръдката

Когато се прегърнем, сърцата ни се свързват и ние знаем, че не сме отделни същества. Прегръдката, направена в осъзнатост и концентрация може да донесе помирение, изцеление, разбиране и много щастие. Практиката на съзнателната прегръдка е помогнала на толкова много хора да се помирят един с друг: на бащи и синове, на майки и дъщери и на много други хора

Може да практикуваме медитация на прегръдката с наш приятел, нашите дъщеря, баща, партньор и дори с дърво. За да започнем, първо се покланяме един на друг, оценявайки присъствието на другия. След това можем да се насладим на три дълбоки и съзнателни вдишвания и издишвания, за да можем да присъстваме истински. Впоследствие разтваряме ръцете си и се прегръщаме. Държим другия в обятията си в продължение на три вдишвания и издишвания. С първото вдишване и издишване осъзнаваме, че присъстваме в този момент и сме щастливи. С второто вдишване и издишване осъзнаваме, че другият присъства в този момент и това също ни прави много щастливи. С третото вдишване и издишване осъзнаваме, че ние сме тук заедно, точно сега на тази Земя и чувстваме дълбока благодарност и щастие, че сме заедно. След това можем да пуснем другия и да се поклоним един на друг в знак на благодарност.

Когато прегръщаме по този начин, другият човек става реален и жив. Не е необходимо да чакаме, докато другият тръгне на път, за да се прегърнем. Можем да се прегърнем сега и да получим топлината и стабилността на приятеля ни в настоящия момент. Прегръдката може да бъде дълбока практика на помирението. Докато се прегръщаме мълчаливо, можем да предадем ясно следното послание: “Мила, ти си толкова скъпа за мен. Съжалявам, че не бях внимателен. Допуснах грешки. Позволи ми да започна отначало. Обещавам да бъда по-внимателен и осъзнат.“

Чаена медитация

Чаената медитация е време да бъдем заедно със Сангхата (практикуващата общност) в радостна и спокойна атмосфера. Да се наслаждаваме заедно на чая e достатъчно. Това е нещо като повод за празник, ние споделяме радостта и щастието си от това, че сме заедно.

Понякога, когато пием чай с приятел, ние не осъзнаваме чая или дори приятеля ни, който е седнал срещу нас. Да практикуваме чаена медитация означава да присъстваме истински, да бъдем с чая и с нашите приятели. Разбираме, че можем да пребиваваме в настоящия момент, въпреки нашите мъки и тревоги. Седим спокойно без да изпитваме нужда да говорим. Ако желаем, можем да споделим с другите някоя песен, история или танц.

Може да вземете музикален инструмент със себе си или да подготвите предварително някакво изпълнение. Това е възможност да полеем семената на щастието и радостта, на разбирането и любовта във всеки от нас.

Съжителство

Да бъдем заедно е практика. В нашия център за будистка практика имаме уникалната възможност да живеем в близост с приятели от различни страни и съсловия. Заедно образуваме едно Сангха-тяло споено от практиката на осъзнатостта. С нашата колективна енергия на спокойствие и дълбоко вглеждане е възможно да се подкрепяме един друг по пътя на нашата трансформация. Това изисква взаимопомощ, умения и приемане. За да живеем заедно с другите е необходимо да възпитаме в себе си разбиране, умения за общуване и добро сърце. Нека да отделим време, за да опознаем хората около нас. Прекалено дълго сме пренебрегвали хората до нас.

Споделяйки ежедневието си, можем да се насърчаваме взаимно в нашата практика и да изграждаме в себе си старание и стабилност. Да живеем заедно с други в една стая е възможност да култивираме разбиране и съчувствие както към нас самите, така и към хората, с които живеем. Когато сме осъзнати за хората, с които споделяме една стая, ние можем да разпознаем и оценим техните положителни качества и да създадем атмосфера на хармония. Знаем, че когато другият е щастлив, ние също сме щастливи.

Можем да покажем уважението си към нашите съквартиранти и към пространството, което споделяме, като се стараем да го поддържаме чисто и подредено. Стараем се да се съобразяваме със съквартирантите си. Например, можем да попитаме преди да отворим прозореца, преди да запалим благовонна пръчица или да светнем лампата, за да сме сигурни, че няма да обезпокоим съквартирантите си. По този начин можем да създадем атмосфера, която благоприятства практикуването на любяща доброта чрез нашите думи, мисли и действия.

Най-големият дар, който можем да предложим на нашите практикуващи братя и сестри е нашата практика на осъзнатост. Усмивката ни и съзнателното ни дишане показват, че ние правим всичко възможно да намерим мир в себе си и се надяваме да допринесем за мира в общността. Трябва да постоянстваме в поддържането на доброто общуването, така ние поддържаме и нашето щастие.

Камбана на осъзнатостта

При пристигането ви в Плъм Вилидж може да чуете звука на камбана и изведнъж хората около вас спират да ходят, да говорят, спират да се движат. Причината може да е също така звъненето на телефон, ударите на часовника или звука на манастирската камбана. Това са нашите камбани на осъзнатостта. Когато чуем звука на камбана, ние отпускаме напрежението в тялото си и осъзнаваме дишането си. Правим го естествено, с радост, без някаква тържественост или скованост.

Когато чуем звука на една от тези камбани на осъзнатостта, ние спираме разговорите или това, което правим и пренасяме съзнателността си върху дишането. Звукът на камбанката ни приканва:

 Слушай, слушай,
 този чуден звук
 ме връща
 в моя истински дом.

Когато спрем и просто дишаме, ние възвръщаме спокойствието и мира в нас, ставаме свободни, работата става по-приятна, а приятелят срещу нас по-истински. В къщи също може да използвате звъненето на телефона, звъна на камбаните на близката църква, плача на бебе и дори сирените на пожарната и на Първа помощ като камбанки на осъзнатостта. Само с три съзнателни вдишвания и издишвания можем да отпуснем напрежението в тялото ни и духа ни и да възстановим свежестта и спокойствието си.

Дхарма споделяне

Дхарма споделянето е възможност да си помагаме един на друг, като споделяме нашите прозрения и опит в практиката. Това е ценно време, през което споделяме нашия опит, радости, нашите трудности и въпросите, които имаме, свързани с практиката на осъзнатост. Слушайки дълбоко, докато другият говори, ние спомагаме за създаването на атмосфера на спокойствие и приемане. Учейки се да говорим за нашето щастие и трудности в практиката, ние подпомагаме колективното прозрение и разбиране в Сангхата (общността).

Моля ви, нека споделеното да се основава на собствения ви опит и практика, а не на абстрактни идеи и теории. Вероятно ще разберем, че повечето от нас имаме сходни трудности и стремежи. Като седим, слушаме и споделяме заедно, ние започваме да осъзнаваме истинската връзка между нас.

Моля помнете, че всичко споделено по време на Дхарма споделянето има поверителен характер. Ако наш приятел сподели за трудности, които среща, имайте разбиране, когато той или тя не пожелаят да говорят за тях извън времето за Дхарма споделяне.

Благородна тишина

Времето за дълбока тишина спазваме от края на вечерната седяща медитация до края на закуската на следващата сутрин. Тя е много целителна. Позволяваме на тишината и спокойствието да проникнат в плътта и костите ни. Позволяваме на енергията на Сангха (общността) и нейната осъзнатост да проникне в тялото и духа ни. Връщаме се към нашите палатки или стаи бавно, осъзнаващи всяка наша стъпка. Дишаме дълбоко и се наслаждаваме на тишината и свежестта. Нека не казваме нищо на човека, ходещ до нас; тя или той също се нуждаят от нашата подкрепа. Можем да постоим навън сами, около 10 минути, за да бъдем заедно с дърветата и звездите; след това се прибираме, за да отидем до банята, да облечем пижамата си да си легнем без да отлагаме.

Лежейки по гръб, можем да практикуваме Дълбока релаксация докато ни се приспи. Сутрин се движим в осъзнатост и мълчание, отделяме достатъчно време за да дишаме, да посетим банята, а след това продължаваме към залата за медитация. Не е необходимо да чакаме никой. Когато срещнем някой по пътя си, ние просто събираме дланите на ръцете и се покланяме като му позволяваме и той, като нас, да се наслади на утрото.

Нуждаем се от активното участие на всеки, за да създадем дълбока и радостна практика. Това е практика, която изпълняваме всеки ден с изключение “мързеливите вечери” и по време на празници, като Празника на Пълнолунието. Благодаря ви за радостта, с която практикувате.

Ново начало

Да започнем отначало означава да погледнем дълбоко и искрено в себе си, в нашите действия, думи и мисли от миналото и да създадем ново начало в нас и в отношенията ни с другите. В нашия център за будистка практика практикуваме “Ново начало” с цялата общност един път на всеки две седмици, а индивидуално- толкова често, колкото пожелаем.

Практикуваме “Ново начало”, за да изчистим ума си и да поддържаме практиката си свежа. Когато в отношенията ни с другите практикуващи братя и сестри възникне някаква трудност и някой от нас се почувства наранен или обиден, знаем, че е време за Ново начало. Тук следва описание на процеса на Новото начало, като официална церемония, състояща се от четири стъпки. Само един от нас има право да говори и той или тя не бива да бъде прекъсван/а. Другите практикуващи практикуват дълбоко слушане и следват своя дъх.

Поливане на цветята

Това е шанс да покажем нашата признателност към другия човек. Може да споменем конкретни случаи, в които другият е казал или направил нещо, което е предизвикало нашето уважение. Това е възможност да хвърлим светлина върху силните страни и приноса на този човек за общността и да насърчим развитието на неговите или нейните положителни качества.

Изразяване на съжаление

Можем да споменем непохватността в нашите действия, думи и мисли, за която все още не сме имали възможност да се извиним.

Изразяване на болката

Можем да споделим за това как сме се почувствали и за нашата болка, която е възникнала в резултат на общуването ни с друг практикуващ, на неговите или нейните действия, реч или мисли. (За да изразим болката си, първо трябва да “полеем цветята” в другия човек, като искрено споделим две положителни качества, които сме наблюдавали в него. Изразяването на болката става в пряка среща, на четири очи с другия практикуващ, а не групово. Ако желаете, може да поканите трети човек, някой, на когото и двамата имате доверие и уважавате, да присъства на срещата ви.

Споделяне на дълготрайни трудности и молба за подкрепа

Всеки от нас има моменти на трудности, възникнали в миналото, които се проявяват в настоящето. Когато споделим проблема, с който сме се сблъскали, ние ще позволим на хората около нас да ни разберат по-добре и да ни предложат подкрепата, от която се нуждаем.

Практиката на “Новото начало” ще ни помогне да развием нашата любяща реч и състрадателно слушане. “Ново начало” е практика на разпознаване и оценяване на положителните елементи в нашата Сангха. Например, може да забележим, че нашият съквартирант е щедър в споделянето на своите прозренията, а друг наш приятел умее добре да се грижи за растенията.

Разпознаването на положителните черти в другия ни помага да видим и собствените ни добри качества. Наред с положителните черти, всеки от нас има и своите слабости, като, например, това да говорим, когато сме обзети от гняв или да се вкопчваме в нашите погрешни възприятия. Когато практикуваме “Поливане на цветята”, ние взаимно си помагаме в развитието на добрите качества и в същото време спомагаме за намаляването на трудностите в другите хора. Подобно на работата в градината, “поливайки цветята” на любящата доброта и състраданието в нас и другите, ние също отнемаме от енергията на “плевелите” като гняв, ревност и заблуда.

Може да практикуваме Ново начало всеки ден като изразяваме признателността си към нашите приятели в практиката и поднасяме своите извинения веднага след като разберем, че сме направили или казали нещо, което ги е наранило. Можем също тактично да ги уведомим, когато ние самите се почувстваме наранени. Здравето и щастието на цялата общност зависят от хармонията, мира и радостта, които съществуват между всеки отделен член на Сангхата.

Мързелив ден

Мързеливият ден е ден, в който наистина нямаме никакви планирани дейности. Просто позволяваме на деня да се разгърне естествено, в безвремие. Това е ден, в който практикуваме това, което пожелаем. Можем да направим ходеща медитация сами или с някой приятел или седяща медитация в гората. Може да имаме желание да почетем или да напишем писмо на семейството ни или на приятел.

Това може да бъде ден, в който да погледнем по-дълбоко в практиката ни и в отношенията ни с другите. Можем да научим много за начина, по който практикуваме. Може да разберем какво трябва да направим или не правим, за да внесем повече хармония в практиката ни. Може би понякога се стараем прекалено много и нарушаваме хармонията в себе си и около нас. В този ден имаме шанса да намерим баланса в себе си. Може да разберем, че просто се нуждаем от почивка или пък че трябва практикуваме по-упорито. Мързеливият ден е подарък за нас и за Сангха, за да се насладим на времето и пространството ни. За всички това е един много тих ден.

Стихове (Гатхи)

Гатхите са кратки стихове, които ни помагат да практикуваме осъзнатост в ежедневни ни дейности. Гатхата може да постави началото и да задълбочи изживяването ни на обикновени действия, които често взимаме за даденост. Когато се съсредоточим върху гатхата, ние се връщаме към себе си и осъзнаваме по-добре всяко действие. Когато гатхата свърши, ние продължаваме нашата дейност в повишена съзнателност.

Докато пускаме кранчето за водата можем да погледнем дълбоко и да видим колко е ценна водата. Напомняме си, че не бива да хабим водата, тъй като има толкова много хора в света, които нямат достатъчно вода дори за пиене. Докато мием зъбите си можем да дадем обещание, че ще използваме любяща реч. Преди да включим двигателя на колата ни можем да се приготвим за безопасно пътуване, рецитирайки следната гатха:

 Преди да запаля колата,
 аз зная къде отивам.
 Колата и аз сме едно,
 Движи ли се бързо колата, аз също се движа бързо.

Гатхата обединява тялото и духа ни. Със спокоен и ясен дух, с пълно съзнание за движенията на нашето тяло, шансът да допуснем катастрофа е по-малък. Гатхите са храна за духа ни, носят ни мир, спокойствие и радост, които можем да споделим с другите. Те ни помагат да внесем практиката на медитацията във всяка част на деня ни. Много други гатхи може да намерите в нашия Сборник с песнопения и в книгата Настоящ момент, прекрасен момент.

Tялото като практика

Да се грижим за нашето тяло е важна практика. Необходимо е тялото ни да е здраво, за да можем да практикуваме. Съзнателните движения и Дълбоката релаксация могат да ни помогнат да поддържаме нашето здраве и щастие и да бъдем в контакт с тялото си.

Практикуването на 10-те Съзнателни движения всеки ден е възможност да обединим тялото и духа ни. Изпълваме се с радост, когато разтваряме ръцете си, протягаме се към небето и се отпускаме надолу, докосвайки земята. Правим всяко упражнение осъзнавайки дишането и движенията си. Създаваме чувство на равновесие и гъвкавост в тялото и духа ни. Практикуваме без да се напрягаме, без да се стремим да постигнем нещо.

Практикуването на Дълбока релаксация заедно с общността, под ръководството на опитен практикуващ, създава прекрасна енергия на мир и хармония. Това е практика на пълно отпускане, на грижа и връщане към нашето тяло и дух. Използваме дъха, като наша “котва” и опора. Нашият дъх е като вълна, която люлеейки ни леко, ни носи към дълбоко спокойствие. В това състояние на покой, тялото и духът ни се освобождават от товара си. Може да постигнем дълбок лечебен ефект просто като отпуснем напрежението и потънем в състояние на дълбока релаксация. След като сме практикували Дълбока релаксация под ръководството на брат и сестра в практиката, можем самостоятелно да използваме тази техника всеки път, когато се нуждаем от почивка.

Практикуването на Съзнателните движения и Дълбоката релаксация ни позволява да се вслушаме дълбоко в нашето тяло. Научаваме се да бъдем добри към себе си и създаваме за себе си пространство за повече разбиране и израстване. Като практикуваме по този начин, тялото ни става приятел, а не тежест в практиката. Състраданието към нас самите прониква и във взаимодействието ни с другите. Начинът, по който се движим, ходим, седим, стоим прави, както и стойката на тялото ни, са отражение на нашето душевно състояние. Когато се движим с лекота, хората около нас също ще се почувстват леки и спокойни в наше присъствие.

Работата като медитация

Извършването на работа в служба на общността като медитативна практика може да ни донесе много щастие. Тя е възможност да участваме в поддръжката и грижата за нашия център за практика, докато се наслаждаваме на практиката ни на осъзнатост. Когато мием колата, обръщаме купчина компост или сечем дърва, ние поддържаме съзнателност за нашето дишане и действието, което извършваме. Говорим само, когато е необходимо и единствено за настоящата работата. Можем да поддържаме чувство на лекота и удоволствие, докато работим. Тихата среда може да направи работата ни по-приятна.

Когато работим в градината, ние сме в контакт с растенията и обновяваме връзката ни със земята, на която живеем. Докато метем и мием пода в залата за медитация, ние виждаме, че вече практикуваме успокояване на духа и тялото. Моля ви, не бързайте да приключите с работата си. Най-важният ни принос за Сангхата е поддържането на нашата практика на осъзнатост.

Медитативната работа в служба на общността ни свързва с нашия всекидневен живот тук в манастира и когато се върнем в къщи. Докато работим на компютъра или приготвяме вечеря за семейството ни или водим учебни занятия, можем да практикуваме спиране, за да се успокоим и освежим чрез съзнателното си дишане. Можем да се отпуснем, да се усмихнем на работещите с нас и така да поддържаме в себе си състоянието на лекота и спокойствие.

Уединение

Въпреки, че в ежедневния ни живот постоянно сме с нашата Сангха, ние също сме и в уединение. Уединението не означава да се усамотим високо в планината или в колиба дълбоко в гората; не означава да се скрием от цивилизацията. Истинското уединение идва от невъзмутимото сърце, което не се увлича по тълпата, от нашата тъга по миналото, тревогите ни за бъдещето или вълненията в настоящето. Не губим себе си; не губим осъзнатостта си. Да намерим убежище в нашето съзнателно дишане, да се върнем към настоящия момент е да намерим убежище на красивия и спокоен остров във всеки от нас.

Заедно със Сангхата вземаме участие в седящата медитация, разходките, храненето, работата, но едновременно с това, ние сме и на нашия собствен остров. Можем да се наслаждаваме, че сме с другите братя и сестри, но не се вкопчваме и не се губим в емоции и възприятия. Вместо това, виждаме, че Сангха е нашата опора. Когато видим, че наша сестра се движи съзнателно, говори с любов, или се наслаждава на работата, тя ни напомня и на нас да се върнем към нашия собствен източник на осъзнатост. Да се върнем към осъзнатостта е да се върнем към уединението.

Когато се наслаждаваме на времето прекарано с хората около нас и приятелите и не се самозабравяме в общуването си с другите, тогава дори и в центъра на обществото, можем да се усмихваме и да дишаме спокойно, пребивавайки на нашия собствен остров.

Докосване на Земята

Практиката на “Докосване на Земята”, позната още като дълбок поклон или прострации, ни помага да се върнем към Земята и нашите корени и да разберем, че не сме сами, а сме свързани с целия поток от наши духовни и кръвни предци. Докосваме Земята, за да се освободим от идеята, че сме отделени и да напомни на себе си, че ние сме Земята и част от Живота.

За да започнете тази практика, съберете ръцете си пред гърдите, във формата на лотосова пъпка. После бавно се наведете към земята, като положите ръцете, краката и челото си удобно на пода. Докосвайки така Земята, обърнете дланите си нагоре, за да покажете вашата откритост към Трите скъпоценности – Буда, Дхарма и Сангха. Когато докосваме Земята, ние вдишваме цялата сила и стабилност на Земята и издишваме нашето страдание – чувствата ни на гняв, омраза, страх, недостатъци и мъка. Това е чудесна практика.

Можете да използвате следните текстове да ви насочват във вашата практика:

ТРИТЕ ДОКОСВАНИЯ НА ЗЕМЯТА

ПЕТТЕ ДОКОСВАНИЯ НА ЗЕМЯТА

ДОКОСВАНЕ НА ЗЕМЯТА КЪМ МАЙКАТА ЗЕМЯ

Намиране на убежище

Когато рецитираме Петте упражнения за осъзнатост или пеем сутри, ние практикуваме “намиране на убежище” в Трите скъпоценности. Практикуваме Докосване на Земята, също така, за да покажем нашата благодарност към Буда, Дхарма и Сангха. “Намиране на убежище” е разбирането и решителността ни да вървим непоколебимо към всичко най-красиво, добро и истинско. Намирането на убежище е и осъзнаването на способността ни да разбираме и обичаме.

Буда е този, който ни показва пътя в този живот. Буда е историческата личност, живяла преди 2600 години и всички наши предци-учители, които ни свързват с него. Буда е също така пробудената природа във всички същества. Всеки елемент във вселената, който ни показва пътя на любовта и разбирането е Буда. Искреният поглед на едно дете или снопът слънчеви лъчи, който кара цветето да разкрие своята красота, те също притежават пробудена природа.

Дхарма е учението на любовта и разбирането. Дхарма е учението на историческия Буда и неговото наследство във формата на лекции, разяснения и предписания, които ни показват пътя водещ към мир, дълбоко прозрение, любов и разбиране. Дхарма са всички елементи в нашия свят и в нашето съзнание, които ни водят по пътя на освобождението. Живата Дхарма се съдържа във всяко кътче на вселената. Носещия се в небето облак безмълвно проповядва свободата, падащото листо ни преподава лекция за практиката на освобождаването. Всеки път, когато дишате съзнателно, ходите съзнателно или погледнете друг човек с очите на разбирането и състраданието, вие преподавате безмълвен урок по Дхарма.

Сангха е общността, която живее в хармония и осъзнатост. Вашите учители, приятели и вие самите сте съставните елементи на тази Сангха. Пътеката в гората също може да бъде член на вашата Сангха, който ви подкрепя ви по пътя на трансформацията. Може да споделяте радостите и трудностите с вашата Сангха. Може да се освободите и да се отпуснете в топлината и силата на вашата Сангха. Сангхата е река, която тече и криволичи, приспособявайки се към средата, в която се намира. Намирайки убежище в Сангха, ние се вливаме в потока на живота, течем и се сливаме с всички наши сестри и братя в практиката. В условията на Сангха практиката е по-лека и много по-радостна.

Тялото на Сангха

Всеки, който дойде да практикува е член на Сангха. Дори, ако сме в Плъм Вилидж само за една седмица, нашето присъствие и практиката ни могат да допринесът за жизнеността и хармонията на сангхата.

В обществото голяма част от страданието ни идва от чувството за отделеност един от друг. Често не чувстваме истинска връзка дори с хората, с които живеем заедно: с нашите съседи, с  колегите ни, и дори с членовете на нашето семейство. Всеки човек живее за себе си, откъснат от подкрепата на общността. Когато сме заедно със Сангха, ние можем да излекуваме тези чувства на изолация и отделеност. Ние практикуваме заедно, живеем заедно в една стая, храним се заедно и заедно мием съдовете. Просто като вземаме участие в ежедневните дейности с други практикуващи, може ясно да изпитаме чувството на любов и приемане.

Тай често казва, че Сангхата е градина, пълна с различни дървета и цветя. Когато успеем да гледаме на себе си и на другите като на красиви, неповторими цветя и дървета, ние можем наистина да възпитаме любов и разбиране един към друг. Едно цвете може да разцъфне рано през пролетта, друго може да разцъфне в края на лятото. Едно дърво може да роди много плодове, друго може да прави прохладна сянка. Няма по-важно или по-малко важно растение, нито пък са еднакви. Всеки член на Сангха има своите неповторими дарове, които може да предложи на общността. Ние всички имаме също своите области, които се нуждаят от внимание. Когато успеем да оценим приноса на всеки член и успеем да видим нашите слабости като потенциал за растеж, ние ще можем да се научим да живеем в хармония. Нашата практика е да видим, че сме цвете или дърво, и едновременно с това, че ние сме цялата градина, всички сме свързани.

Създаване на Сангха

Създаването на сангха е като засяването на слънчоглед. Трябва да знаем кои условия са благоприятни за растежа на цветето и кои условия ще попречат на растежа му. Необходими са ни здрави семена, опитни градинари и много слънчева светлина и пространство. Когато се заемем със създаването на Сангха, най-важното нещо, което трябва да помним, е че го правим заедно. Колкото повече се свързваме със Сангха, толкова по-лесно ще можем да се освободим от чувството ни за отделен “аз”. Можем да се отпуснем в колективната мъдрост и прозренията на Сангхата. Можем ясно да видим, че очите, ръцете и сърцето на Сангха са по-големи отколкото на който и да е отделно взет член на Сангха.

Всеки момент имаме възможност да помогнем в изграждането на нашата Сангха, като участваме в дейностите на Сангха и ѝ даряваме нашата енергия и прозрения. За да успеем да поддържаме практиката ни след напускането на Центъра за будистка практика, ние трябва да знаем как да създадем Сангха. Нека сме активни в установяването на контакт с хората около нас. Когато видим истинската същност на взаимообусловеното ни съществуване ние съвсем естествено ще потърсим контакт с другите, за да споделим нашата практика и да намерим подкрепа и съвети от другите практикуващи.

Тай ни съветва да вложим енергия в практикуването на осъзнатост. Миналото вече го няма, бъдещето е несигурно, и само в настоящето можем да открием чудото на живота. Като живеем с тази духовна нагласа, ние вече сме ценни членове на Сангха. Ние ще знаем как да се включим в процеса на създаването на убежище за много живи същества.

Тай приканва всички нас да станем създатели на Сангха, следвайки стъпките на Буда, който е бил велик създател на Сангха. Когато успеем да живеем и практикуваме в хармония в една малка общност, ние можем да споделим тази хармония и с по-голямата Сангха, с нашето семейство и приятели, с нашите колеги и практикуващи приятели. Когато създаването на Сангха ни носи радост, ние знаем, че начинът, по който го вършим е правилен.

Грижа за гнева

Тай често сравнява гнева с малко дете, което плаче, за да бъде чуто от майка си. Когато детето заплаче, майката го взема нежно в ръцете си и слуша, наблюдава внимателно, за да разбере какво не е наред. Това, че тя държи детето си с любов и нежност, е достатъчно, за да успокои бебето. По същия начин, ние можем нежно да прегърнем нашия гняв и веднага ще почувстваме облекчение. Не е нужно да отхвърляме нашия гняв. Той е част от нас, която, като едно малко бебе, се нуждае от нашата любов и внимание.

След като бебето се успокои, майката може да провери дали бебето няма температура или не се нуждае от смяна на пелената. Когато сме спокойни и уравновесени, можем да погледнем дълбоко в нашия гняв и да видим условията, които са позволили на гнева да се появи.

Когато сме гневни е най-добре да не говорим и да не правим нищо. Можем да отдръпнем вниманието си от човека или ситуацията, които поливат семената на гнева в нас. Необходимо е да отделим време, за да се върнем към себе си. Можем да практикуваме съзнателно дишане или ходеща медитация навън, за да успокоим и освежим тялото и духа ни. След като се почувстваме по-спокойни, можем да започнем да се вглеждаме дълбоко в себе си и в човека и ситуацията, които са предизвикали гнева ни. Често, когато имаме проблем с даден човек, той или тя може да притежават черта на характера, която отразява някоя слабост в нас самите, която ни е трудно да приемем. Научим ли се да обичаме и приемаме себе си, ние по естествен начин ще предадем тази любов и на другите.

Да се поклоним за поздрав или да не се поклоним

Тай често е казвал на ученици си: “Да се поклоним за поздрав или да не се поклоним не е въпросът. Важното е да го правим осъзнато.” Когато се поклоним на някого за поздрав, ние имаме шанса да присъстваме за този човек и за неговата пробудена същност, да присъстваме за Буда-природата в нас самите и в другия човек. Не се покланяме само за да бъдем учтиви или дипломатични, а за да признаем чудото, че сме живи.

Завръщане у дома

Няма идване и няма заминаване, защото ние сме винаги с теб, а ти – с нас. Когато се приберем в къщи и се върнем към нашето дишане, ние ще знаем, че приятелите ни от Плъм Вилидж и Сангхата ни из целия свят също дишат с нас. По всяко време и когато пожелаем, можем да намерим убежище в практиките на съзнателното дишане, съзнателното хранене, любящата реч и много други чудесни практики. Когато направим това, ние ще се почувстваме свързани и няма да сме самотни. Ставаме големи колкото тялото на Сангха.

Нека да продължим нашата практика, когато се завърнем към нашите домове, семейства и общество. Тъй като сме се научили да живеем в хармония със Сангхата в Плъм Вилидж, ние ще можем да създадем хармония и в нашите семейства и в обществото. Тъй както сме се научили да разбираме и ценим приятелите в практиката, така можем да се научим да разбираме и нашите колеги и съседи. Можем да практикуваме любяща реч с непознатите в градския автобус, така както го правим със сестрите и братята в Плъм Вилидж. Практиката на осъзнатост е навсякъде, където отидем.

Hide Transcript

What is Mindfulness

Thich Nhat Hanh January 15, 2020

00:00 / 00:00
Show Hide Transcript Close