This website translation is under construction, for the full website please visit the English version.

Изкуството да живееш осъзнато

Тик Нят Хан започва да запознава Западния свят с осъзнатостта от началото на 1970-те години, като разработва нови начини за прилагане на древната мъдрост към предизвикателствата на съвременния живот.

Осъзнатостта е вид енергия, която възниква щом върнем съзнанието обратно към тялото си и се свържем с онова, което се случва в настоящия момент, вътре в нас и около нас. Започваме да забелязваме дишането си и се връщаме у дома в тялото си, напълно присъстващи за нас самите и за онова, което правим в момента.

Енергията на осъзнатост ни помага да се докосваме в дълбочина до живота през целия ден, било докато си четкаме зъбите, мием чиниите, вървим към работата си, храним се или караме кола. Можем да бъдем в състояние на осъзнатост докато стоим, вървим или лежим; докато говорим, слушаме, работим, играем или готвим.

Осъзнатостта не е трудна работа. Много приятно и успокоително е да се упражнява и не изисква допълнително време. Цяло изкуство е да се откриват творчески начини за генериране на енергията на осъзнатост, покой и щастие в ежедневния живот.

А когато практикуваме осъзнатост в общност заедно с други, както го правим в Плъм Вилидж, създаваме мощна колективна енергия, която може да подпомогне излекуването на самите нас и на света. 

Какво е осъзнатост? 3:50

Listen to Thich Nhat Hanh explain.

Осъзнато дишане

Осъзнатостта е винаги осъзнатост за нещо. В Плъм Вилидж практикуването на осъзнатост започва с осъзнаване на нашето дишане и стъпките ни. Много просто е, но и много дълбоко. 

Когато вдишваме, просто осъзнаваме, че поемаме дъх, а когато издишваме осъзнаваме, че издишваме. Да следваш естественото си дихание – поемането на дъх в тялото и изпускането му – може да бъде много успокоително и приятно. Може да изберем да наблюдаваме дъха в областта на корема или в ноздрите. Можем да усетим как с нахлуването на въздух в тялото ни всяка клетка се освежава. А когато въздухът напуска тялото ни, можем нежно да освободим всяко напрежение, което открием. 

Train Yourself in Mindfulness of Breathing 17:06

Thich Nhat Hanh teaches the four exercises of breathing.

Следването на вдишването и издишването ни връща в настоящия момент. Връщаме се в тялото си, тук, в настоящия момент.

Дишането представлява стабилна и надеждна основа, място, където винаги можем да намерим убежище. Винаги, когато сме обзети от съжаление за нещо, което е отминало или сме обладани от страхове или безпокойство за бъдещето, можем да се върнем към дишането и да възстановим връзката си с настоящия момент.

Не е необходимо да контролираме дишането си по какъвто и да било начин. Просто го забелязваме, такова каквото е. Може да е продължително или кратко, дълбоко или плитко. С деликатната енергия на осъзнатостта то по естествен начин ще стане по-бавно и дълбоко.

Ходеща медитация

Възможно е да ходим свободни и стабилни и с всяка стъпка да пристигаме в настоящия момент. Където и да сме, можем да практикуваме ходеща медитация.

Медитация при ходенето означава да ходим така, че да знаем, че ходим. Вървим спокойно като се наслаждаваме на всяка стъпка. Осъзнаваме допира на стъпалата ни със земята и потока на дишането ни. Освобождаваме се от нашите  мисли – съжаленията ни свързани с миналото, страховете и тревогите за бъдещето или грижите за настоящето. Присъстваме 100% във всяка стъпка.

Arriving 100% 6:31

Learn the art of “slow walking” with Thich Nhat Hanh.

Walking Meditation: the essentials 17:21

Thich Nhat Hanh teaches the art of touching peace and freedom in every step.

Започваме да осъзнаваме допира между нашите стъпалата и земята. Привеждаме стъпките ни в хармония с нашето дишане. Можем да направим две или три крачки докато вдишваме, а след това три или четири крачки докато издишваме. Това зависи от белите ви дробове и от естествения ритъм на стъпките ви.

Така по време на ходенето, докато осъществяваме синхрона между дишането и стъпките ни, ние осъзнаваме цялото наше ходещо тяло. Можем да отпуснем напрежението в раменете или ръцете и да почувстваме какво чудо е, че ходим по тази Земя. Можем да насочим слуха си към звуците около нас, да вдигнем погледа си, за да се насладим на дърветата, на гледката или на хората около нас. Осъзнавайки нашите пет сетивни възприятия знаем, че сме пристигнали в настоящия момент. Всяка стъпка може да ни подхрани, всяка стъпка може да ни излекува.

„Аз пристигнах, аз съм у дома“ означава: Не искам да бързам повече. Бързам през целия си живот и никъде не пристигам. Сега искам да спра. Моята дестинация е тук и сега, единственото време и място, където животът е възможен.

Тик Нят Хан

Седяща медитация

Изкуство е да седим така, че да се чувстваме удобно, отпуснати и спокойни. В нашата традиция на Плъм Вилидж, ние седим просто заради удоволствието от седенето. Не е необходимо да ходим някъде или да правим нещо. Можем просто да седим, да следим своя дъх и да изпитаме радостта от това, че сме живи. Ежедневието ни е много забързано и ни е необходимо време, за да спрем, да седнем и да възстановим себе си и качеството на присъствието ни.

Enjoy Being 4:35

Thich Nhat Hanh explains the art of sitting.

Седящата медитация не е тежък труд. Не е необходимо да полагаме усилия или да се напрягаме докато седим. Позволяваме си да бъдем напълно спокойни.

Важно е да намерим удобна поза, за да може тялото ни напълно да се отпусне. Може да седнете на възглавничка или стол; с кръстосани крака, в поза лотос или полу-лотос или на колене. Можем да нагласим тялото си така, че гърбът ни да е изправен, но не напрегнат; коленете ни са опрени на земята, а ръцете ни са спокойно разположени в скута. Позволяваме на мускулите на лицето ни да се отпуснат, освобождаваме напрежението около челюстта и устата и нежно отпускаме раменете си. Ако по време на седенето краката или стъпалата ни изтръпнат или ни заболят, бавно променяме позата като следим дишането си.

След като сме заели удобна поза, започваме леко да следим своето дишане и да разширяваме своята осъзнатост, обхващайки цялото ни тяло. Можем да открием напрежение или безпокойство в тялото ни. С вдишването можем да се усмихнем на напрежението, а с издишването можем да освободим напрежението и да успокоим тялото.

Стабилно установени в нашето тяло започваме да осъзнаваме как се чувстваме. Може да се чувстваме спокойни и леки, или може да се чувстваме тъжни, ядосани или дори самотни. Можем с нежност да разпознаем чувството и да го обгърнем със своето съзнателно дишане. Така, като продължаваме да дишаме с чувството, то постепенно се успокоява и ние можем да се вгледаме по-дълбоко в неговите корени.

Седящата медитация може да ни излекува и подхрани. Тя е възможност да присъстваме за това, което e в нас, без то да ни завладее. Съзнателното дишане е нашата котва и винаги когато се появят мисли, ние просто ги разпознаваме, усмихваме им се и ги оставяме да отминат, като облаците, преминаващи във ветровито небе.

В Плъм Вилидж ние практикуваме седяща медитация всеки ден, в залата за медитация или неформално навън сред природата. Колективната енергия е много силна.

Храненето като медитация

С енергията на осъзнатостта дори храненето може да се превърне в свещенодействие. Имаме шанса да влезем в дълбок контакт с чудото на храната и с хората, които ни заобикалят, независимо дали те са семейство, приятели, колеги или практикуващи будизъм.

Tangerine Meditation 11:56

Discover how to really eat a tangerine, with Thich Nhat Hanh.

Осъзнатостта ни позволява да погледнем дълбоко и да видим чудесата на земята и небето в това, което ядем и пием. Можем да видим упорития труд и всички причини и условия, които са спомогнали храната да достигне до нас, и съвсем естествено в нас се поражда благодарност и удивление

Поглеждайки дълбоко, можем да видим, че една обикновена чаша чай, една мандарина или залък хляб са “посланици на вселената.” С енергията на осъзнатостта, хранейки се, можем да изпитаме взаимообусловеното ни съществуване с планетата, която ни храни и поддържа и така да излекуваме чувствата си на самота и разделение.

Можем да станем напълно съзнателни за чудото на нашето тяло: вкусовите рецептори в устата ни и нашето тяло, преобразуващо храната в енергия и жизненост. Имаме шанса да се срещнем с нашите енергии на навика, свързани с храненето, които може би са ни предадени от поколения преди нас.

Плъм Вилидж, ние имаме “съзерцание” на храната, което рецитираме преди хранене:

  1. Тази храна е дар от земята, небето, множество живи същества и от усилен, любящ труд.
  2. Нека се храним с осъзнатост и признателност, за да бъдем достойни да приемем тази храна.
  3. Нека разпознаем и трансформираме неблаготворните си ментални формации, най-вече алчността си и да се научим да се храним с мярка.
  4. Нека поддържаме състраданието си живо, като се храним по такъв начин, че да намалим страданието на живите същества, да спрем приноса ни в глобалното затопляне, да излекуваме и запазим нашата скъпа планета.
  5. Приемаме тази храна, за да подхранваме братството и сестринството помежду си, да градим общността си и да осъществим идеала си да служим на всички живи същества.

Обикновено се храним по-бавно, за да вкусим и да се насладим на всяка хапка. Упражняваме се да дъвчем всяка хапка поне тридесет пъти, за да забавим темпото и да сме в съприкосновение с храната, без да бързаме да я поглъщаме. Когато успеем да направим това, имаме шанса да докоснем мира и свободата в настоящия момент. Много от нас обичат да да оставят прибора си за ядене обратно в чинията, докато дъвчат всяка хапка, за да позволят на ръцете да се отпуснат и за да не бързат да приемат следващата хапка, докато все още имат храна в устата си.

В израз на признателност и любов към Майката Земя и всички същества, от октомври 2007г. всички наши центрове следват веган диета.

Почивка

What’s the point of doing nothing? 3:57

The art of being rather than doing, according to Thich Nhat Hanh.

Много от нас са с претоварен график. Дори децата ни са с претоварен график. Когато успеем да си дадем почивка и да се отпуснем, изцелението става възможно. Няма изцеление без почивка. В традицията Плъм Вилидж ние се учим на изкуството да бъдем мързеливи, поне един ден в седмицата.

Възможно е да практикуваме медитативно ходене и седене по начин, който ни позволява да си починем и да се възстановим. Можем също да си дадем време, за да спрем изцяло, да легнем и да практикуваме дълбока релаксация под ръководството на учител или сканиране на тялото. В Плъм Вилидж, в нашите зали за медитация често предлагаме сесии с водена медитация в легнало положение в продължение на 30 или повече минути. Под ръководството на учител ние следваме нашето дишане, отпускаме мускулите си и позволяваме на тялото да се отпусне напълно.

Мислим си, че когато не правим нищо си губим времето, но това не е вярно. Времето ни е необходимо преди всичко, за да бъдем. Да бъдем какво? Да бъдем живи, да бъдем спокойни, да бъдем радостни и да обичаме. Това е, от което светът се нуждае най-много. Затова ние се упражняваме в способността ни да бъдем. Ако познавате изкуството да бъдете спокойни, да бъдете стабилни, тогава ще имате основата за всяко действие… защото основата на всяко действие е да бъдем, това, което сме. Качеството на това, което сме, определя качеството на това, което правим. Действието трябва да почива на не-действието.

Тик Нят Хан
Experiencing the Body in the Body 6:36

Thich Nhat Hanh explains how to do it.

В будистката традиция говорим за “осъзнатост на тялото в тялото” (kāyānupassanā). Това означава, че сме осъзнати за тялото посредством самото тяло, чрез това, което изпитваме вътре в тялото.

В дълбоката релаксация можем спокойно и без да бързаме да се спрем на всяка част от нашето тяло – челото, челюстта, раменете, ръцете, дланите, корема и т.н. – и нежно да позволим на съответната част от тялото ни да се освободи от напрежението. Можем да използваме различни теми за съзерцание на тялото, напр. състрадание, благодарност, удивление или непостоянство.

Релаксацията ни носи спокойствие, щастие и вдъхновение. Възможно е да я приложим във всекидневието си – като отделим миг, за да се освободим напълно от тежестта в нас след дълъг работен ден или като отделим няколко минути за сканиране на тялото преди да си легнем вечер. В трудни ситуации, 5 или 10 минути на пълно внимание върху дишането и тялото ни, в седящо или легнало положение може да е много полезно и да ни донесе пространството и яснотата, от които се нуждаем, за да продължим.

Монаси от Плъм Вилидж ръководят сесия на дълбока релаксация за студенти от SOAS в центъра на Лондон, 2011

More ways to practice the art of mindful living

Hide Transcript

What is Mindfulness

Thich Nhat Hanh January 15, 2020

00:00 / 00:00
Show Hide Transcript Close